В Западна България, между Стара планина и Рило-Родопския масив се намира Витоша. Тя е единствената куполообразна планина в България, а най-високата и точка е Черни връх.
През зимния сезон Витоша се превръща в място където можем да се насладим на прекрасно ски изживяване със своите 15 писти. Ски пистите са с различна степен на трудност  и са разположени на височина между 1510м. и 2290м..

Легенда за Витоша и Люлин планина

Отдавна, много отдавна Витоша и Люлин планина нямали собствени имена, били безименни.Хората живеещи в близките села ги наричали “Голямото било” (Витоша) и “Дългото било” (Люлин).
В едно от селцата сгушени в Голямото било се родило приказно красива девойка, колкото повече растял, толкова по-красива ставала. Казвала се Вита и била най-голямото дете в семейството. Вита била работна и честичко помагала в отглеждането на овцете. По онова време отглеждането на овце било главния поминък на хората от този край.
Вита обичала да се разхожда волна и когато излизала с овцете на паша се изкачвала на Големото било, а очите и шарели по безкрайните ливади, удивителни гледки се разкривали пред очите на младата девойка. В далечината тя виждала Искъра и запявала с нежен глас. Гласът и се чувал през девет села, толкова ясен и красив.
На Дългото било, млад и снажен момък пасял стадото си, наричал се Люлин.
Люлин бил тих и смирен и също работен, а и на гъдулка умеел да свири.  Щом чуел нежния глас на Вита, грабвал гъдулката и тихо засвирвал, а когато не чувал песните, се провиквал с все глас:
-Витоооо!
Планината носела гласът на момъка, и щом стигнел до Вита, тя отговаряла:
-Щооо?
Планината сякаш заплитала виковете на Вита и Люлин и хората в околните села чували “Витошоооо”.
Без да видят очите си, двамата млади се залюбили, гласът на Вита не можел без свирнята на Люлин, а той не можел да засвири без да чуе нежния глас. Пламнала любовта, но така и не можели да се срещнат, нямало как да оставят стадата си.
Растели двамата, той възмъжавал, а Вита станала мома за женене, годините сякаш летели.
Много ергени искали  младата Вита за невяста, но тя не пожелавала друг, сърцето и принадлежало на Люлин и за не го искала да се ожени. И двамата били срамежливи и скромни, Вита и дума не обелвала пред родителите си за Люлин и Люлин като Вита думичка не казвал на своите.
Момъкът се срамувал да признае любовта си, майка му била кротка жена, а във Вита сякаш огън горял, страхувал се, че родителите му няма да одобрят възлюбената му.
Вита все така продължавала да отказва и връщала всеки, който се осмели да и поиска ръката.
Една сутрин на Витината врата почукал вестоносец, годежар оот далечно село, изпратен от най-добрият майстор зидар. Такава била работата на майсторите, че всяка година напускали дома си за девет месеца за да строят къщи и все си търсели силни жени, сами да вършеят къщата, във всичко да се справят.
За Вита се чувало, че била силна и красива, тъкмо за майстор невяста.
Когато вечерта Вита прибрала стадото, издоила и седнала да вечеря, майка й казала:
– Утре брат ти ще отиде с овцете. За тебе идват годежари от добър род, с добър занаят. Ще те женим, вече няма да ни правиш за смях!
Вита замлъкнала, а когато на сутринта майка и се събудила от нея нямало и следа. Търсили под дърво и камък, но Вита я нямало.
Към пладне чули гласа й, пеела от височината на Големото било. Чул се ии гласът  на Люлин, който пасял овцете си по Дългото било:
– Витооо!
– Щооо! – отговаряла Вита, а ехото  се събирало – Витошоо!
Витината майка разбрала, че и тоя път дъщеря им няма да се ожени и ще ги направи за смях, излязла на височина над Княжево и проклела през сълзи:
– Гръм да те удари, дъще, камък да станеш, дето си застанала, и черна да почернееш като земята, както чернее и моята душа от срам пред чуждите хора. И тоя Люлин, дето те лъже и мами, и той на земя и камък да се превърне!
Било слънчево време, но отведнъж притъмняло. Надвиснали тежки черни облаци и страшен гръм процепил земята. Вита, която стояла в тоя миг на връх Големото било, паднала. Гръм ударил и Люлин.
От този ден нататък хората нарекли “Големото било” Витоша, а “Дългото било” – Люлин. Върхът, където Вита паднала ударена от гръм, бил наречен Черни връх.