Бачковският манастир е света обител, която се посещава от млади и възрастни поклонници и туристи. Той е един от най-старите и големи манастирски архитектурни комплекси в България. Намира се в село Бачково, недалеч от Асеновград и до него се достига с автомобил, автобус, микробус.
Манастирът е основан през 1083 г от двама братя грузинци – Григорий и Абасий Бакуриани. Негови ктитори са били българските царе Иван Асен II и Иван Александър.Тук е бил заточен последният български патриарх преди падането на България под турска власт Св. Евтимий Търновски.Разрушаван по време на турското владичество, манастирът е възстановяван с щедри дарения. Стенописите в старинната манастирска трапезария и в костницата на светата обител са между най-значимите паметници на средновековната живопис в източното православие. Библейските и евангелските сюжети са дело на майстори на четката като Захари Зограф, Йоан Мосх, Алекси Атанасов. Средновековното и възрожденско изкуство е представено чрез иконно богатство, църковния утвар, свещеническите одежди, запазени до днес. Съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица“ е построен в 1604 г. и е най-големият построен през време на османската власт до реформите на Махмуд II от първата половина на XIX в. Съхраненият иконостас с релефна с позлата и оцветяване дърворезба е един от най-старите у нас, направен в началото на XVII в. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на XVIII в.
Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица е светинята на манастира. Миряни и монаси разказват за нейната способност да бъде източник на изцеление. Съществува предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на Св.Богордица, нарисувана от ев. Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира. Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Частични проучвания върху живописта ѝсочат като вероятна датировка ХІ в. или края му. Отстрани на образа на Св.Богородица, се разчита надпис „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска Св.Богородица – покровителка на Константинопол.
Бачковският манастир е хранилище на исторически спомени, съкровищница на духовни ценности, извор на книжовна просвета, родолюбива дейност, искрена вяра и святост през вековете. Това е място, където, независимо от притока на хора, можеш да останеш насаме със собствения си емоционално-душевен порив, извън времето и пространството, да се заредиш с енергия и същевременно да се смириш.
Манастирът е основан през 1083 г от двама братя грузинци – Григорий и Абасий Бакуриани. Негови ктитори са били българските царе Иван Асен II и Иван Александър.Тук е бил заточен последният български патриарх преди падането на България под турска власт Св. Евтимий Търновски.Разрушаван по време на турското владичество, манастирът е възстановяван с щедри дарения. Стенописите в старинната манастирска трапезария и в костницата на светата обител са между най-значимите паметници на средновековната живопис в източното православие. Библейските и евангелските сюжети са дело на майстори на четката като Захари Зограф, Йоан Мосх, Алекси Атанасов. Средновековното и възрожденско изкуство е представено чрез иконно богатство, църковния утвар, свещеническите одежди, запазени до днес. Съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица“ е построен в 1604 г. и е най-големият построен през време на османската власт до реформите на Махмуд II от първата половина на XIX в. Съхраненият иконостас с релефна с позлата и оцветяване дърворезба е един от най-старите у нас, направен в началото на XVII в. Иконите са от същото време с изключение на централните четири, които са от края на XVIII в.
Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица е светинята на манастира. Миряни и монаси разказват за нейната способност да бъде източник на изцеление. Съществува предание, че Чудотворната икона е копие на легендарната икона на Св.Богордица, нарисувана от ев. Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира. Изображението на Божията майка е от типа „умиление”, облечено в сребърни и златни обкови. Частични проучвания върху живописта ѝсочат като вероятна датировка ХІ в. или края му. Отстрани на образа на Св.Богородица, се разчита надпис „влахерниотиса”, което говори, че тя повтаря живописния тип или пък е копие на прочутата Влахернска Св.Богородица – покровителка на Константинопол.
Бачковският манастир е хранилище на исторически спомени, съкровищница на духовни ценности, извор на книжовна просвета, родолюбива дейност, искрена вяра и святост през вековете. Това е място, където, независимо от притока на хора, можеш да останеш насаме със собствения си емоционално-душевен порив, извън времето и пространството, да се заредиш с енергия и същевременно да се смириш.