В галерия “Контраст” беше представена изложбата “Dolce vita” на Радостина Доганова. Тя се организира под патронажа на Мануел Корчек, посланик на Словашката република у нас и включва живопис и рисунки от двата авторски проекта – “В търсене на идентичност” (2018) и “Паметта на картината” (2019).
 
Радостина Доганова завършва Художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив през 1994 г. Следва в НХА в София, специалност живопис (1994 – 1996 г.). Художественото си образование завършва през 2001 г. в Академията за изобразителни изкуства и дазайн в Братислава, Словакия. През 2010 г. защитава докторска степен ArtD. (Доктор на изкуствата) в Академията в Братислава. Има множество участия в колективни изложби в България, Словакия, Австрия, Румъния, Германия и др. Нейни самостоятелни изложби са организирани в София, Виена, Мюнхен, Любляна, Загреб, Берлин, Варна, Добрич, Братислава, на международна арт – резиденция в Индия, Джодпур (2015-2016 г.). Творбите ѝ присъстват в частни колекции в Братислава, Мюнхен, Виена, Париж, Лондон, Вашингтон, Любляна, както и в Националната художествена галерия в София. От 1996 г. живее в Братислава, Словакия. От 2011 г. участва активно и на българската културна сцена – има самостоятелни изложби Градска галерия, Добрич (2011 г), Галерия на СБХ, ул. Шипка № 6 (2014 г) др. Радостина Доганова е автор и координатор на редица културно-образователни проекти по програми към Министерски съвет на Република Словакия. Тя е организатор и куратор на колективни изложби в България и чужбина, както и член на Съюза на българските художници и Съюза на художниците в Словакия.
След голямата изложба на „Шипка“ 6 в София през 2014 г. това е втората вълнуваща среща на столичната публиката с артистичния талант на Радостина Доганова.
Според проф. д. изк. Чавдар Попов в живописни платна от изложбата „Dolce vita” присъства търсения от авторката ефект на баланс на „монументално, тъй като става дума за идеи и форми с надперсонален характер (архетипът на съвършения кръг, женското начало, родовата памет) и кавалетно (интимна, чувствена игра с пластичната материя, емоционални, интуитивно намерени и реализирани трепети на почерка, богатство и подчертано разнообразие на фактурата).“ А рисунките, обединени около еротичната тема „конципирана и интерпретирана в целия възможен диапазон от интимно-човешките измерения до космическите ѝ мащаби (Еросът от античната митология)“ са „свободни, артистични рисунки с туш, които извайват пред нашия поглед някакви своеобразни „графеми”, призвани в символно-знакова форма, така да се каже, да синтезират визуално неуловимото еротичното начало. Във взаимното привличане и отблъскване, в контрастите и едва доловимите взаимодействия на линии и пространствени планове се крие очарованието на тези много лични, импровизационно постигнати опуси“.
Специално за Sublime Media Room Радостина Доганова сподели:
За всеки един творец, художник, артист е предизвикателство да намира нови пътища на своя художествен изказ. Кръглият формат, който представям тук (кръглите платна) е нещо, което е планирано от мен. От няколко години бях си наумила да тръгна в тази посока и да опитам. Кръгът предразполага към различни усещания, мисли, защото той има една хармоничност, един баланс именно в това, че там няма остри ъгли. И самият формат е доста нестандартен. Тоест големината на тези платна е също подбрана – не исках да са твърде големи – монументални, въпреки, че аз имам склонност към големия формат , исках да бъдат един много човешки размер. В един момент този кръг ми подейства, като размер на едно човешко огледало, в което аз се оглеждам. Вероятно и някои от зрителите ще го усетят. На изложбата освен маслената живопис, която излагам, има и еротични рисунки с туш върху хартия. В самите платна са заложени елементи на еротика, но не експресивна и силна, а по скоро като една медитация. Има едно детайлно разработване на пространство на кръглото платно, което в един момент преминава в ново пространство, което се свързва с него като с друг обект. Тоест, въздействие не само като картина със своя свят, но и като един 3D обект, който ражда пластическо възприятие. Релефът, който умишлено правя с маслената боя върху повърхността на картината, търси също това въздействие за излизане от една илюзорност или се обособява като имитация на илюзорност в платното. За мен материалът, като маслена боя, като туш или всякакъв друг, има своя история, характер, свой разказ. Както при рисунките, свободно направени – самият материал се изработва, разтича, по своя път, по същия начин работя с маслената живопис – давам възможност на структурата, на фактурата на маслената боя да заработи сама в пространството. Така рисунките и маслената живопис се допълват – макар рисунките да са доста по-експресивни и първични, а маслените платна да са значително по-обработени. В самото начало, когато планирахме изложбата, искахме тя да има едно позитивно, оптимистично излъчване за „сладост“, за женски усет за нещата, за вътрешно усещане за щастие. Неслучайно избрахме заглавието “Dolce vita”. С тази изложба в този момент, аз представям мой автопортрет, профил, моя тема, мисъл, концепция. Това са картини създадени през последната година, творби осмислени, творби отражение на душевното ми състояние.