Винаги съм смятала, че в България сме късметлии, не само защото имаме невероятни места, а защото имаме за съседи прекрасни страни като Гърция и Турция. Бяхме на другия край на света, но никъде не срещнахме острови като гръцките и град като Истанбул. И как човек да не посети Турция, преминавайки през страниците на книгите на Орхан Памук и Елиф Шафак и стигайки до пъстрия и многолик Истанбул.
 
Два пъти съм била в този мегаполис и с голямо удоволствие ще се върна отново, за да достигна до всичките му аромати и вкусове, до сладоледа и най-вкусните баклави и локуми на света!
Едва ли човек може да си представи атмосферата ако не е бил там. Но стъпите ли веднъж в Истанбул, този град моментално ви поглъща с цялата си ориенталска енергия и колорит. Не случайно е наречен Градът на Босфора. Разходката с корабче ни поведе през един различен свят, свързващ Европа и Азия, чайките и контрастите.
 
По улиците на Истанбул се носеше аромат на печени кестени, а турското кафе и залезите бяха една запомняща се част от пътешествието ни. Стария трамвай на главната търговска улица ежедневно среща тълпи от хора от всички краища на света и мястото напълно си заслужава да се види.
Разбира се, когато сте за първи път в този град, не трябва да пропускате Света София и невероятните дворци, където Долмабахче потапя в пищност и ориенталска екзотика, духът на Капалъ Чарши ще извади търговският дух  от вас и пазаренето ще бъде част от истанбулската ви приказка.
 
Няма как Истанбул и стотиците му образи да не ви грабнат. При усмивките на уличните продавачи, при  разкошните копринени шалове и ароматни наргилета. При цялата цветност и очарование.
Има обаче едно място в Истанбул, което ме впечатли най-силно и което притежава особен дух и енергия. Това място е съхранило в себе си много мистика и красота. Става въпрос за Yerebatan Sarnici. Можете да срещнете много различи имена на това  място като Водохранилището, Цистерните, Йеребатан, водният подземен дворец, потъналият палат и всякакви други имена измислени от туристическите агенции. На турски името Yerebatan Sarnıcıозначава Цистерна Базилика. Името и идва от факта, че е построена под двора на стара базилика. Изключително много впечатляват двете глави на Медуза Горгона. Едната глава на Медуза е поставена настрани, а другата наобратно, заради поверието, че който погледне Медуза в очите се превръща в камък. Доказано е, че двете глави са по-стари от останалите колони в цистерната, което води до мисълта, че са докарани от друго по-древно място, като постваянето им е било с цел защита на сградата. Това е единствената цистерна в Истанбул запазила функциите си. С нейните води се захранват градините на дворецът Топ Капъ. Мястото наистина е внушително и ви препоръчвам да го посетите.
Истанбул наистина ни накара да се влюбим в него. И ще се върнем пак и не само защото ни е толкова близо. А за да се насладим отново на градините на Долмабахче и красотата на Босфора, за да се потопим отново в улиците на онзи град, който ни подари духът на Ориента.
 
Фотограф: Красимира Илиева
Още пътеписи от Красимира Илиева четете в личния ѝ блог Coconutstories.net