Последният ни ден в този град прекарахме в релаксираща разходка и почивка в един от големите му паркове. Красиво езеро беше разположено в центъра, където видяхме няколко почти двуметрови гущера да се бият, други се разхождаха необезпокоявани из парка, напомняйки че сме в тропиците и големите влечуги ще са често срещано явление.
Вечерта се отправихме към следващата ни спирка остров Ко Самуи. Предишния ден бяхме закупили билет за нощния влак, който включваше спални места по маршрута Банкок- Сурат Тани, автобус до пристанището и ферибот до Самуи. Пътуването с нощен влак по този маршрут за мен беше особено интересно изживяване.
Нощният преход е около 11 часа, спестявахме една нощувка, а и този тип транспорт ми е любим. Бяхме в общи спални вагони с много други туристи. Завивките, които ви осигуряват са чисто нови и за всяко легло си има покривало, така че през цялото време да пътувате удобно. Не предвидихме обаче нещо важно. При закупуването на билетите жената ни препоръча да сме във вагони с климатик, тъй като в останалите прозорците са отворени и през цялата нощ влизат различни по големина насекоми. По-късно осъзнах, че вагоните с насекоми бяха по-добър вариант. Както вече ви споменах по-рано азиатците имат практиката да пускат климитиците на студено. Е, в този вагон беше много студено и аз не успях да мигна тъй като умирах от студ. При молба от моя страна да намалят климатика кондуктора ми каза, че е невъзможно, за това си взех одеалото и отидох на топло в другия вагон, където веднага усетих топлия въздух. Там пътуваха предимно местни.  Имаше едно свободно място и седнах там, където монах, в типично оранжево облекло ме гледаше доста учудено.  Жената от гарата беше права, че от отворените прозорзи ще влизат много насекоми. На това място не само бяха много, а бяха и огромни. Отново използвах одеалото, но този път се завих, за да се предпазя от огромните комари и пеперуди. Скоро пристигнахме в Сурат Тани. От там, автобус ни извози до пристанището, от където се качихме на ферибот за Ко Самуи.
Този остров бе първият, който посетихме в Тайланд. Пътуването с ферибота ни предложи страхотен пейзаж от островен архипелаг, а водата беше с цвят, който до момента не бяхме виждали. Настанихме се в прекрасни малки бунгала на плажа и бяхме готови за 3 дневния си престой там. Хранехме се в ресторанта на комплекса, където имаше чудесна гледка. Многобройни палми правеха сянка върху белия пясък, а ние се чувствахме превъзходно. Целта да посетим този остров беше Национален Парк Анг Тонг, който се намира на около час път от Ко Самуи. За него трябва да отделите един цял ден. Анг Тонг е Национален морски парк, който представлява девствен архипелаг от 42 острова в Тайландския залив.
Мястото впечатлява с високите си варовикови планини, гъста джунгла, бели пясъчни плажове, водопади, скрити заливи и езера. Дом е на богато разнообразие от екзотични диви животни и морски създания. Поради тези причини е и защитена територия. Ние се докоснахме до мястото благодарение на организираните целодневни турове до архипелага.
Веднъж посетите ли мястото, то трайно остава във въображението ви. Не случайно именно това внушително място е  вдъхновението на Алекс Гарланд да напише прекасния си роман ”Плажът”, а по-късно филмът е заснет на остров Пи Пи Ле на легендарния плаж Maya Bay.
На архипелага има някои от най-невероятни гледки в цял Тайланд. В целодневния тур имахме включена и обиколка с каяк, както и разходка до Майския остров, където вътрешна морска лагуна, наречена езерото Thale Nai ще ви заплени. След това място се отправихме с каяците до съседен остров, който притежаваше разкошен плаж, с фин бял пясък и големи палми. Там част от групата остана на плажа, но ние искахме да видим гледката от върха. Нямахме много време, така че бързахме много. Около час се катерихме по виещи се пътеки нагоре, които ни отведоха до върха, където видях един от най-прекрасните пейзажи.
Пред мен се откриха блестящите  тюркоазени води на морето и многобройните острови на Анг Тонг. Три дървени площадки бяха разположени на различна височина, но гледката от върха е божествена. Този див архипелаг така се настани в душите ни, че дори проучихме и си харесахме място, на което ще останем следващия път, когато посетим Тайланд.
Еднодневният тур приключи и се завърнахме удовлетворени и щастливи от деня, на Ко Самуи. Имахме време да си починем, а на следващия ден беше и ред на следващото приключение. Като царство на слоновете Тайланд е едно от местата, на които може да яздите това уникално животно. Тук е момента и да кажа, че единствения начин да стигнете до Анг Тонг е чрез туровете, предлагани от местните агенции. Невъзможно е да посетите мястото самостоятелно, освен ако не притежавате яхта в Тайланд. От същото място платихме и за язденето на слонове и за пътуването до Пи Пи Дон, за което получихме голяма отстъпка. А сега ви представям ви Санди, на 35 години от Ко Самуи.
Пътуването от Ко Самуи до Пи Пи Дон беше дълго. За да стигнем сменихме за един ден около 10 различни превозни средства. Туристическият остров е прекалено малък за улици и автомобили, но е достатъчно голям за всички, които обичат пътешествията. Плажът е голям и ако сте любители на нощният живот това е вашето място. За мен лично беше изненадващо колко оживено и претъпкано е. Многобройни клубове бяха разположени на цялата плажна ивица, където различни атракции забавляваха туристите. На този плаж видяхме и големия отлив на морето. Вечерта водата просто беше изчезнала и можехме да се разходим доста навътре по мокрия пясък.  Хотела, в който бяхме отседнали беше разкошен. Намираше се по-високо на хълма и от терасата имахме невероятна гледка към остров Пи Пи Ле. Избрахме да нощуваме на Пи Пи Дон, а не на Пукет, както правят повечето туристи, защото е много по-близо до остров Пи Пи Ле, където се намира плажът Maya Bay. За да слезете на плажа има такса 400 бата, което е около 20 лв. на човек. Това не ни учуди, защото тайландците по всякакъв начин се опитват да спечелят пари от туристите. Но ви уверявам, че мястото си заслужава. Разстоянието между двата острова е около 2 километра. Пи Пи Лe малък, див и необитаем. С наемането на лодката вие имате възможност няколко часа да обиколите това удивително природно чудо и да навлезете в прелестните лагуни и малки заливи, където цветът на водата ще ви плени. Там за разлика от другите места, коуто посетихме не можете да се пазарите. Най-много да получите един час повече от разходката. Островът е перфектен за гмуркане и шнорхелинг, а за мен беше и най-романтичното място на света.
Сезонът беше дъждовен, и този ден синоптиците предвиждаха дъждове. В 6 сутринта, наемайки лодката леката облачност не можеше да ме изплаши. Тюркоазените заливи, потънали в тропическа гора и забележителни скали , сред които минаваше лодката караха дъха ми да спре. От години мечтаех да видя плажът Maya Bay. Сълзите ми напираха от щастие, защото мечтата ми се сбъдва. Душата ми прекосяваше кристалните води на Андаманско море, стигайки лагуна, зад която в цялата си прелест блесна плажът Maya Bay. Имаше лодка, която тръгна в момента, в който ние пристигнахме. С Тони не можехме да скрием щастието си, защото очаквахме тълпи от туристи. Дори човекът от лодката изчезна някъде и за около час бяхме съвсем сами на прелестния тюркоазен плаж. Мястото ни зареди с огромна енергия, особено когато и слънцето ярко изгря, въпреки дъждовните прогнози за деня. Дъждът се беше преместил в  очите ми, когато в този момент Тони падна на колене и аз получих най-прекрасното и неочаквано предложение за брак. Този миг, на това място, на хиляди колометри от дома аз бях най- щастливия човек на света. Осъзнах , че  само един момент и едно място са нужни на човек, за да полети в небето. А небето над Тайланд този ден за мен беше различно. Щастието в мен бликаше и в останалата част от обиколката на острова, където беше нашата първа среща с неопитомения подводен свят на Тайланд. Върнахме се на Пи Пи Дон щастливи и удовлетворени.
Целия следващ ден прекарахме на плажът на маймуните, където трябва много да си пазите вещите, защото в противен случай рискувате да останете без тях. В един момент заваля топъл тропически дъжд и всички туристи, които бяхме на плажа в този момент влязохме в морето. Така приключи прекрасния ни престой на островите Phi Phi.
Следващата спирка беше Пукет, където имахме два дни, където посетихме популярната туристическа точка Tiger Kingdom, което беше едно тъжно изживяване в Тайланд. Не съжалявам, че влязохме, за да мога да ви разкажа от първо лице какво видях и да ви посъветвам да не посещавате никога това място. Tiger Kingdom, или кралството на тигрите е атракция на остров Пукет, където може да разглеждате и най-вече да се снимате с живи тигри. За да може безопасно хората да се доближават до тях тигрите са предварително упоени. След като попитах служителка защо го правят отговора беше, че това са котки и те просто спят. За съжаление тайландците печелят доста от това и силно се надявам скоро тигрите да бъдат върнати в естествената им среда, където принадлежат. До тогава просто се надявам хората да не спонсорират това място.
Останалото време на остров Пукет прекарахме на централния плаж Patong, където с бира в ръка приключи необикновеното ни пътешествие в Тайланд- страна пълна с контрасти, с романтика, с хаос. И тръгвайки не спирахме да се усмихваме, защото  почувствахме духът на Банкок, видяхме необятната красота на Анг Тонг и истинския Тайланд, който ни припомни, че сме родени свободни и този свят ни принадлежи. Защото Maya Bay ни прегърна и ни посрещна както никой друг, а в красивия пръстен на ръката ми блести цяла една вселена, пътуваща през годините и стигнала до онзи остров, където оставихме душите си.
Фотограф: Красимира Илиева
Още пътеписи от Красимира Илиева четете в личния ѝ блог Coconutstories.net