Галерия “Лоранъ” предлага една необичайна изложба. Насловът „Под музейното стъкло” обединява произведения, които се нуждаят от предпазващите функции на музейното стъкло, за да бъдат излагани и съхранявани. Наименованието на експозицията е символично, защото подчертава деликатността и светочувствителността на творбите, които възпрепятстват тяхното постоянно излагане. Чрез стъклото се предава по-добрата видимост, цветопредаване, чистота, контраст и рязкост на контура.
Изложбата включва акварели, пастели и рисунки, и е разнолика по отношение на стилове и художествени похвати. В експозиция могат да се видят творби на: Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Александър Божинов, Бенчо Обрешков, Иван Пенков, Христо Каварналиев, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Йордан Гешев, Марин Устагенов, Александър Петров – Лавандулата и др.
От галерията уточняват акцентите:
Сред най-ранните творби е рисунка на Александър Божинов, която е публикувана в далечната 1912 г. в сп. „Художествена култура” под загадъчното име „Г-ца X.Y”. В този портрет рисунъкът е експресивен и нежен, за разлика от резките линии и горчивия хумор, стаени в по-късните му рисунки и карикатури.
В естествен център на внимание се превръща работата на Владимир Димитров – Майстора. „В люлката“ е акварел от 30-те г. на ХХ в., който притежава остротата на звучните основни цветове, без да разчита на деликатното преливане на акварелната материя.
Интензивен и наситен колорит има в гвашовата композиция „Венеция” на Иван Милев в типичния за него тъмно-винен цвят. Мотивът е пресилено увеличен и срязан, кадърът изпълва листа от край до край, но редува стилизирани цветни петна с ритъм и простота. Това запазва драматичното, но приказно усещане за любимия на автора град.
Гвашът на Иван Пенков в нашата експозиция е от 1927 г., а темата в него е хоро. Концентричната композиция е майсторски поместена в квадратен формат. Движението на фигурите е умело съчетание на обобщеност, пастелна гама и динамика на жестовете. Творбата ни е известна като първоизточник на друга негова по детайлна работа от същия период.
Константин Щъркелов „присъства“ с две творби, малък фино проработен пейзаж и изглед от крайбрежието на Дедеагач. В последната, наречена „Бяло море към Самотраки“, която е публикувана в книгата „Константин Щъркелов. Самотникът скитник – 130 години от рождението на художника“, небето и морето плавно се сливат едно в друго, чрез виолетово-гълъбова гама.
Трите творби на Йордан Гешев са вдъхновяващи и си заслужава да бъдат видяни на живо, защото едва ли с думи могат да бъдат предадени техните нежни, преливни пролетни настроения.
Изложбата включва акварели, пастели и рисунки, и е разнолика по отношение на стилове и художествени похвати. В експозиция могат да се видят творби на: Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Александър Божинов, Бенчо Обрешков, Иван Пенков, Христо Каварналиев, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Йордан Гешев, Марин Устагенов, Александър Петров – Лавандулата и др.
От галерията уточняват акцентите:
Сред най-ранните творби е рисунка на Александър Божинов, която е публикувана в далечната 1912 г. в сп. „Художествена култура” под загадъчното име „Г-ца X.Y”. В този портрет рисунъкът е експресивен и нежен, за разлика от резките линии и горчивия хумор, стаени в по-късните му рисунки и карикатури.
В естествен център на внимание се превръща работата на Владимир Димитров – Майстора. „В люлката“ е акварел от 30-те г. на ХХ в., който притежава остротата на звучните основни цветове, без да разчита на деликатното преливане на акварелната материя.
Интензивен и наситен колорит има в гвашовата композиция „Венеция” на Иван Милев в типичния за него тъмно-винен цвят. Мотивът е пресилено увеличен и срязан, кадърът изпълва листа от край до край, но редува стилизирани цветни петна с ритъм и простота. Това запазва драматичното, но приказно усещане за любимия на автора град.
Гвашът на Иван Пенков в нашата експозиция е от 1927 г., а темата в него е хоро. Концентричната композиция е майсторски поместена в квадратен формат. Движението на фигурите е умело съчетание на обобщеност, пастелна гама и динамика на жестовете. Творбата ни е известна като първоизточник на друга негова по детайлна работа от същия период.
Константин Щъркелов „присъства“ с две творби, малък фино проработен пейзаж и изглед от крайбрежието на Дедеагач. В последната, наречена „Бяло море към Самотраки“, която е публикувана в книгата „Константин Щъркелов. Самотникът скитник – 130 години от рождението на художника“, небето и морето плавно се сливат едно в друго, чрез виолетово-гълъбова гама.
Трите творби на Йордан Гешев са вдъхновяващи и си заслужава да бъдат видяни на живо, защото едва ли с думи могат да бъдат предадени техните нежни, преливни пролетни настроения.