“В кръг” ( получил награда CINEUROPA за “Изключително постижение в европейската аудиовизуална култура“ на фестивала в Сараево, три отличия от фестивала „Златна роза“ ) е вторият филм на Стефан Командарев от планираната от него трилогия след реализацията на „Посоки“. Лентата представя историите на три двойки патрулиращи полицаи.  Действието се развива през 2019 г.  и е концентрирано в една нощ в София. То пряко се обвързва с реалността във  времето – 30 години след събитията през ноември 1989 г. , очертавайки съвременните социално-нравствени проблеми. По примера на първия филм и тук епизодите са снимани в един кадър за по-голямо въздействие.
 
Освен режисьор, Стефан Командарев е и сценарист на продукцията. В създаването на сценария участва и Симеон Венциславов. Оператор на филма е Веселин Христов. Ролите са поверени на Ирини Жамбонас (носителка на “Сърцето на Сараево” за най-добра актриса “за дълбоко и многопластово изпълнение, за детайлност и прецизност, на което не можем да не повярваме”), Павел Попандов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Васил Василев–Зуека, Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев–Геро, Николай Урумов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян и др.
 
Синдикалната федерация на служителите на МВР работят с екипа на “В кръг” –  още на ниво сценарий и развитие на историите, които са споделени от действащи служители на реда. Това придава по-голяма автентичност на драматургичния разказ, уплътнява образите и създава емоционално-аналитичната тоналност на филма. Той пресъздава цялата парадоксално брутална реалност на съвременния ден, където понятията за съпричастност и лична изгода (материална и властова) размиват границите за човечност. Грубият език, смешно-гротесковите (събитията на гробищата, където вандалстват…Рамбо, Роки и Сталоун) и на моменти достигащи до разтърсваш трагизъм ситуации (епизодите с пребитото дете, с болния учител, кадрите с катастрофиралия камион, превозващ емигранти…), очертават един омагьосън кръг от социални язви, които разяждат обществото. Екранът „излъчва“ толкова абсурдно напрежение, визуализирано в близките планове, в които попадат основните протагонисти, че то довежда зрителската възприемчивост до предела на емоционален ступор. Оттласкването от него е трудно, болезнено, защото чувството на омерзение хваща за гушата и дълго време държи в своята желязна хватка. Актьорите,  напълно отдадени на драматичната стилистика на своите персонажите, са като оголени нервни окончания на социалното тяло, което страдайки се съпротивлява  ожесточено, надявайки се да оздравее. Така образите – положителни и отрицателни типажи, рисуват една пъстрата картина на ежедневието, където добрият и злият гений  в човека се борят за надмощие сред объркан духовно- етичен порядък. В него лъчът надежда блещука като бледа светлинка в неизвестната бъдност и личният избор е въпрос на индивидуален морал и съвест. А възкръсналият Лазар може би ще намери пътя към…спасението.