Клинт Истууд („Мостовете на Медисън“, 1995; „Абсолютна власт“, 1997; „Реката на тайните, 2003; „Момиче за милиони“, 2004; „Писма от Иво Джима“, 2007; „Гранд Торино“, 2008; „Несломим“, 2009; „Американски снайперист“, 2014; „Трафикантът“, 2018 ….) е истинска жива легенда, осигурила си място в историята на световното кино. Цялостен портрет на актьора, режисьора, продуцента – Истууд, е представен в книгата  на Дъглъс Томпсън. Биограф, писател и международен журналист, авторът е редовен сътрудник на големи печатни издания по целия свят. Книгите му, издадени на десетки езици, включват антология на известни холивудски личности, както и поредица от биографии, превърнали се в бестселъри.
 
Биографията на холивудската легенда включва моменти от детските години на Истууд до превръщането му в звезда. Чрез личните разсъждения на актьора, чрез спомените на хората, които са го познавали в личен и професионален план, чрез авторските акценти и обобщения, Дъглъс Томпсън изгражда един земен и и същевременно митичен образ.
 
Клинт Истууд е роден в Сан Франциско на 31 май 1930 г. Според собственото му признание неговите най-ранни спомени са от Оукланд. Като млад актьорът се прехласва по дърводелството и успява да уреди да го наемат в предприятие на река Уилмет край Юджийн, Орегон. Като двайсетгодишен редник печели седемдесет и шест долара на месец, докато отговаря за басейн с олимпийски размери и организира уроци – в армията. В младежките си години  се спасява на косъм от смъртта при инциденти – когато е дървосекач и когато е в армията– при пътуване с торпедоносец. Лоялен е най-честото определение за него от хората , които го познават. Може би защото от рано, той вярва, че трябва да се поема отговорност, само, когато човек е готов да се справи.
 
След уволнението си от армията се записва в бизнес курс в градския колеж на Лос Анжелис. Жени се за Маги Джонсън. Седемнадесет дни след пробни снимки „Юнивърсъл“ подписва договор със студиото.
 
Със сериала „Камшикът“ – в ролята на Роуди Йетс , от 1958 – до 1966г., Клинт става телевизионна звезда. Много от гостуващите актьори в „Камшикът“ се появяват във филмите на Истууд през годините, защото той помни и е лоялен. Снима десет филма преди започването на сериала, а докато той върви прави „За шепа долари“ през 1964-та, който му носи късмет. С режисьора Серджо Леоне снима и „ За няколко долара повече“ 1965; „Добрият, лошият и злият“, 1866 г. Сюън Кларк определя Истууд като квинтесенциален каубой, защото притежава определен код, към който се придържа с религиозна ревност.
 
„Пусни „Мести“ за мен“1971 е дебютът му като режисьор. Същата година. „Мръсният Хари“ отбелязва светкавичен бокс офис успех. Истууд е в списъка с десетте най-големи звезди на бокс офиса редом с Джон Уейн и Пол Нюман от 1969, а през 1975-а е буквално на върха. А „Джоузи Уелс извън закона“ от 1976 –а се превръща в един от класическите му филми.
 
Истууд е привлечен от герои, които все си търсят семейство. Той е и един от малкото творци, които вярват, че филмите са голямо усилие и човек е толкова добър, колкото и хората, които го заобикалят. Същевременно, сам прави във филмите си всичко от началото до края – избира местата, продуцентите, звездите, монтажистите, актьорския състав. Като режисьор го определят като гуру, който носи усещането за дзен по време на снимките, работи бързо и ловко, изисква всички да следват темпото му и се появява като хала. А една от песните – дует на Истууд с кънтри звездата Мърл Хагард – „Приятели на бара“ от филма в „Бранко Били“, даже се нарежда в топ 40 на класацията за кънтри песни през 1980 г.
 
По-нататък професионалната биография на Истууд, за когото има два американски жанра – уестърнът и джазът, включва и филмите от 1982 г. – „Внезапен удар“ с участието на Сондра Лок, дългогодишна негова приятелка и „Музикантът пройдоха“, където участва синът му- Кайл Истууд, тогава на четиринадесет години. ( По-късно във филма си от 1997 г. – „Нощем в градината на доброто и злото“, Истууд ще включи и дъщеря си – Алисън).
 
През септември 1884-та година Истууд е в Сън вали, Айдахо. Там играе и режисира „Бледият ездач“. Това е първият му истински уестърн след „Джоузи Уелс извън закона“ – „никой друг освен Истууд не би се осмелил да пусне филм като „Белият ездач“ в средата на осемдесетте, а може би дори и десетилетия по-рано.”
 
Клинт Истууд – актьор, продуцент, режисьор и една от най-популярните филмови атракции на света, иска да завладее и градския съвет на Кармел. През 1986 г той става кмет на града. Печели 2166 гласа – 72 %, с което лесно побеждава съперника си – бившата библиотекарка Шарлът Таунсънд По време на мандата си със собствени средства, Клинт изгражда къщи в двайсет и два акровия участък на ранчето „Мишън“ в южната част на Кармел. Плаща повече от 5 милиона за собствеността, която си остава дом за мигриращите птици, овце, крави, местни жители и туристи, които искат да посетят ресторанта на „Машън“, салуна (традиционен америккански бар) „Олд Уест“.
 
Според Истууд „Чарли Паркър е човек, изпреварил времето си“. И не се поколебава да снима „Птицата“1988 – 163 минутен филм за големия музикант.
 
Дъглас Томпсън обобщава, че има двама Истууд в Холивуд. Единият е продуцент и режисьор на филми като „Птицата”, който влияние върху„Уорнър Брадърс“, другият е каубоят или пък ченгето, което привлича огромна публика. А изборът е ясен – да е кмет на Кармел, а не президент на САЩ. Паралелно с това мъжете виждат в него: непоколебим, лоялен тип, другар, а „жените идеалния защитник, мъжа , който биха искали да е на тяхна страна, когато прекосяват някой тъмен паркинг“. Може би защото, както отбелязва доктор Платман – Клинт създава собствени правила, които действат за него.
 
В книгата, любознателният читател ще открие и други любопитни факти. Ето някои от тях:
 
Колекционерска страст на Истууд са колите.
Той подкрепя анонимно благотворителни инициативи, включително и свързани с околната среда.
В „Бягство от Аркатраз“ , 1979, прави сам всички каскади, без дубльор и каскадьори.
Смята публиката за много по-умна, отколкото всички си мислят и успява да измъкне най-доброто при правенето на филми.
За Истууд историята е всичко. Задължително трябва да има материал, персонажи, препятствия за преодоляване, конфликти, които да придават живот на драмата. Защото „животът е тест с много възможности за отговор“.
Определят го като актьор, който може да вложи душата си в погледа си.
Номинираният за девет „Оскара“ филм на Клинт „Непростимо“ 1993 г. печели 4, включително за най-добър филм и за най-добър режисьор при церемонията от 1993 г.
През 1993 г Истууд е удостоен с членство в Британския филмов институт от принц Чарлс.
Филмът„Под прицел“ , 1993 г. е успешен и за Клинт и за бокс офиса.
Актьорът е носител на наградата за цялостно творчество на Американския филмов институт.
Филми и документи свързани с кариерата на актьора-режисьор се пазят в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, както и във филмовите архиви на университета Уеслиан.
 
„ Като актьор съм малко труден за разбиране, ако човек се опита да ме анализира. Изглежда, че публиката ме разбира инстинктивно. Понякога , когато хората не успяват да разберат нещо се изнервят. Обаче, изглежда, аз съм малко чудноват… Не обичам да преценявам актьорите, защото не мога да го понеса. Често пъти гледам филма, докато правя проучвания, още преди да съм ги срещнал, така че никога не им вдъхвам надежди, в случай че реша да е някой друг. Това изисква повече работа, но е въпрос на чувствителност. …Всеки трябва да играе роля, която му подхожда… Все още има хора, които ми казват какво да правя, но аз винаги правя онова, което чувствам, че си струва“ – споделя Клинт Истууд в книгата на Дъглас Томпсън.
 
Не може да не му вярваме…