„Дните на благоденствие/ ни карат да забравяме/ трудностите./ Добрите времена/ изглеждат недостижими/ в лоши времена./ И двете ни се струват/ крайни точки./ Краят на /дните ни./ Но космическият/шегаджия си/ играе с нас./ Това, което е/ било вчера,/ вече го няма./ Само запетайки,/ няма точки./ Само спирки,/ без оставане./ Удоволствието е под наем,/ както и болката.“ Матю Макконъхи
“Зелени светлини“ е книга в осем части – едно неподправено, искрено откровение от първо лице. Откровение, в което Матю Макконъхи не само разкрива себе си, но и търси изначалните истини за битието, за превратностите, паденията и възходите на човека като кинозвезда, като индивид, като популярна обикновена личност. Биографията е изключително четивна, дръзка, забавна, едновременно реалистично-приземяваща и философски освежаващо оригинална. В нея, без фалшива скромност и без пуритански свян, сенки и полусенки се редуват със „зелени светлини“.
Матю Макконъхи учи за кратко право, след това се насочва към киноспециалност, където режисира кратки филми на 16 – милиметрова лента, монтира, пише и играе, асистира на режисьори на филми на състуденти или застава зад камера. Прекарва година в Австралия по обменна програма. Прекосява Германия, Австрия, Швейцарските Алпи, Италия с мотоциклет („Беше епично… карахме по аутобаните, пихме от австрийските реки, минахме през Швейцарските Алпи, вечеряхме в скривалището на Мусолини и танцувахме в Римини до изгрев–слънце.“). Приключенства по Амазонка. Пътува из Щатите с преустроената си каравана , кръстена „Козмо“. По-късно към нея прикачва осемметровата каравана „Eърстрийм C”D” и пътешества от Манитоба до Гватемала и прекосява четиридесет и осем от четиридесет и девет достъпни щата в Америка. Пътешества из Африка, среща се с догоните в Бандиагара. Открива любовта, става баща. Самоналага си изгнание от Холивуд по времето, когато отглежда своите деца – малък син и новородена дъщеря.
Филмографията на Макконъхи, представена в почти телеграфен стил в книгата, включва: „Объркани и непокорни“, „Неразгадани мистерии“, „Тексаското клане:следващото поколение“, „Забранено за момчета“, „Пролетта на скорпиона“, „Самотна звезда“, „Време да убиваш“ ( в ролята на Джейк Бриганс), „Контакт“, „Амистад“, „Братя Нютън“, „Ел ТВ“, „U-571“, „Сватбеният агент“ , „Царството на огъня“, „Как да разкараш гаджето за 10 дни“, „На пръсти“, „Сахара“, „Хазарт“, „Фалстарт“, „Безсмъртните Маршал“, „Златна възможност“, “Клубът на купувачитеу от Далъс”, “Джентълмените” и др.
Ето кратка разходка из страниците на „Зелени светлини“:
„Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Това е книга–игра, основаваща се на приключенията в моя живот…Никога не съм записвал, за да си спомням;винаги съм записвал, за да забравя…Взех еднопосочен билет за усамотение в пустинята , където започнах да пиша това, което сега държите: албум,свидетелство, история за живота ми досега…Аз съм най-малкият от трима братя и син на родители, които два пъти са се развеждали и три пъти са се женили един за друг…Единственото , което винаги съм знаел, че искам да бъде, е баща… Научих се да плувам, когато майка ми ме хвърли в река. Стигнах до брега…Научих се на устойчивост, да понасям последствията, да бъда отговорен и да се трудя здраво.Научих се как да обичам, да се смея, да прощавам, да забравям, да се забавлявам, да обръщам късмета си, да прегръщам провала в успех и да разтягам локуми. …Тази книга казва как да улавяме повече „да“ в свят на „не“-та и как да разберем кога „не“всъщност означава „да“. Това е книга за зелените светлини и осъзнаването, че жълтите и червените с течение на времето стават зелени…Кланът Макконъхи е мигрирал от Ирландия към Ливърпул, Англия,после в Литъл Рок, Западна Вирджиния и Ню Орлиънс…Не можем да оценим светлината без сенките.Трябва да изгубим равновесие, за да се научим да стоим здраво на краката си. По добре да скочиш, вместо да паднеш…. Загубата на баща, също както при много други, бе най-големият ритуал от моето порастване и прехода към мъжеството…Трябва да сме подготвени, за да получим свобода.Трябва да си напишем домашното, за да си свършим работата.Трябва да се готвим, за да сме свободни да си напишем домашното… не ходете по въжето между „прекалено късно“ и прекалено рано е“, докато сте живи…Смятам, че истината е навсякъде около нас през цялото време. Безименните ангели, пеперудите, отговорите са винаги там, но ние не винаги ги разпознаваме, схващаме, чуваме, виждаме или имаме достъп до тях – защото не сме на точното място…Боже, когато се натъкна на истина, дай възможност да съм нащрек, за да я приема, съзнания да я разпозная,присъствие да я направя лична, търпение да я запазя и кураж да я изживея…Образовай, преди да съдиш…лично на мен ми харесваше да дам на хората деветдесет минути леко романтично бягство от стреса в живота, в което не се налага да мислят за нищо, просто да гледат как момчето гони момичето, пада, след това става и накрая се добира до нея. Бях поел щафетата от Хю Гранд и тичах с нея. Много е мъдро да имаш своя собственост, независимо дали я ползваш или не. През последните двадесет години Камила и всички наши деца винаги пътуват и живеят с мен на всички локации, на които ме отвежда актьорската ми кариера…Животът не е състезание по популярност. Бъдете смели, поемайте нагоре по хълма, но преди това си отговорете на въпроса: кой е моят хълм?“
“Зелени светлини“ е книга в осем части – едно неподправено, искрено откровение от първо лице. Откровение, в което Матю Макконъхи не само разкрива себе си, но и търси изначалните истини за битието, за превратностите, паденията и възходите на човека като кинозвезда, като индивид, като популярна обикновена личност. Биографията е изключително четивна, дръзка, забавна, едновременно реалистично-приземяваща и философски освежаващо оригинална. В нея, без фалшива скромност и без пуритански свян, сенки и полусенки се редуват със „зелени светлини“.
Матю Макконъхи учи за кратко право, след това се насочва към киноспециалност, където режисира кратки филми на 16 – милиметрова лента, монтира, пише и играе, асистира на режисьори на филми на състуденти или застава зад камера. Прекарва година в Австралия по обменна програма. Прекосява Германия, Австрия, Швейцарските Алпи, Италия с мотоциклет („Беше епично… карахме по аутобаните, пихме от австрийските реки, минахме през Швейцарските Алпи, вечеряхме в скривалището на Мусолини и танцувахме в Римини до изгрев–слънце.“). Приключенства по Амазонка. Пътува из Щатите с преустроената си каравана , кръстена „Козмо“. По-късно към нея прикачва осемметровата каравана „Eърстрийм C”D” и пътешества от Манитоба до Гватемала и прекосява четиридесет и осем от четиридесет и девет достъпни щата в Америка. Пътешества из Африка, среща се с догоните в Бандиагара. Открива любовта, става баща. Самоналага си изгнание от Холивуд по времето, когато отглежда своите деца – малък син и новородена дъщеря.
Филмографията на Макконъхи, представена в почти телеграфен стил в книгата, включва: „Объркани и непокорни“, „Неразгадани мистерии“, „Тексаското клане:следващото поколение“, „Забранено за момчета“, „Пролетта на скорпиона“, „Самотна звезда“, „Време да убиваш“ ( в ролята на Джейк Бриганс), „Контакт“, „Амистад“, „Братя Нютън“, „Ел ТВ“, „U-571“, „Сватбеният агент“ , „Царството на огъня“, „Как да разкараш гаджето за 10 дни“, „На пръсти“, „Сахара“, „Хазарт“, „Фалстарт“, „Безсмъртните Маршал“, „Златна възможност“, “Клубът на купувачитеу от Далъс”, “Джентълмените” и др.
Ето кратка разходка из страниците на „Зелени светлини“:
„Петдесет години живея този живот, от четиридесет и две се опитвам да разплета загадката му, а от трийсет и пет си водя дневници с подсказки за тази загадка. Това е книга–игра, основаваща се на приключенията в моя живот…Никога не съм записвал, за да си спомням;винаги съм записвал, за да забравя…Взех еднопосочен билет за усамотение в пустинята , където започнах да пиша това, което сега държите: албум,свидетелство, история за живота ми досега…Аз съм най-малкият от трима братя и син на родители, които два пъти са се развеждали и три пъти са се женили един за друг…Единственото , което винаги съм знаел, че искам да бъде, е баща… Научих се да плувам, когато майка ми ме хвърли в река. Стигнах до брега…Научих се на устойчивост, да понасям последствията, да бъда отговорен и да се трудя здраво.Научих се как да обичам, да се смея, да прощавам, да забравям, да се забавлявам, да обръщам късмета си, да прегръщам провала в успех и да разтягам локуми. …Тази книга казва как да улавяме повече „да“ в свят на „не“-та и как да разберем кога „не“всъщност означава „да“. Това е книга за зелените светлини и осъзнаването, че жълтите и червените с течение на времето стават зелени…Кланът Макконъхи е мигрирал от Ирландия към Ливърпул, Англия,после в Литъл Рок, Западна Вирджиния и Ню Орлиънс…Не можем да оценим светлината без сенките.Трябва да изгубим равновесие, за да се научим да стоим здраво на краката си. По добре да скочиш, вместо да паднеш…. Загубата на баща, също както при много други, бе най-големият ритуал от моето порастване и прехода към мъжеството…Трябва да сме подготвени, за да получим свобода.Трябва да си напишем домашното, за да си свършим работата.Трябва да се готвим, за да сме свободни да си напишем домашното… не ходете по въжето между „прекалено късно“ и прекалено рано е“, докато сте живи…Смятам, че истината е навсякъде около нас през цялото време. Безименните ангели, пеперудите, отговорите са винаги там, но ние не винаги ги разпознаваме, схващаме, чуваме, виждаме или имаме достъп до тях – защото не сме на точното място…Боже, когато се натъкна на истина, дай възможност да съм нащрек, за да я приема, съзнания да я разпозная,присъствие да я направя лична, търпение да я запазя и кураж да я изживея…Образовай, преди да съдиш…лично на мен ми харесваше да дам на хората деветдесет минути леко романтично бягство от стреса в живота, в което не се налага да мислят за нищо, просто да гледат как момчето гони момичето, пада, след това става и накрая се добира до нея. Бях поел щафетата от Хю Гранд и тичах с нея. Много е мъдро да имаш своя собственост, независимо дали я ползваш или не. През последните двадесет години Камила и всички наши деца винаги пътуват и живеят с мен на всички локации, на които ме отвежда актьорската ми кариера…Животът не е състезание по популярност. Бъдете смели, поемайте нагоре по хълма, но преди това си отговорете на въпроса: кой е моят хълм?“