През 2019 г. се навършват 150 г.от рождението на Георги Стаматов. Това е повод да си спомним и филмовата адаптация по неговия разказ „Вестовой Димо“
Оригинално заглавие: „Служебно положение ординарец“
Език: български
Жанр: драма
България, 1978, 80′
Режисьор: Киран Коларов
Сценарий: Киран Коларов
С: Елефтери Елефтеров, Цветана Манева, Петър Деспотов, Вълчо Камарашев, Ваня Цветкова
ГОЛЯМАТА НАГРАДА “ЮЖНА ПРОЛЕТ”, Хасково, 1979
ГОЛЯМАТА НАГРАДА “ЗЛАТЕН КЛАС”, Валядолид, 1980
Според Джоузеф Кембъл: „…всеки един от нас участва във върховното изпитание – носи кръста на Спасителя – не в ярките моменти на великите победи на неговото племе, а в тишината на своето лично отчаяние“. Именно на върховно жизнено изпитание е подложен войникът (в яркото изпълнение на Елефтери Елефтеров) от българския игрален филм „Служебно положение ординарец“. Създадена по идея на разказа на Георги Стаматов – „Вестовой Димо“ (от който взема сюжетния скелет), творбата е безпощадна критика на нравите в българската действителност в началото на ХХ век
Драматургичното действие, обединено около централния персонаж, наслагва кадър след кадър свидетелства за жестокостта (във физически и психологически план) на властимащите – еснафи и офицери. Светът, който изгражда режисьорът Киран Коларов, обединява пасторалната широта на пейзажа с „вглъбената в детайла камера“, която запечатва грубото погазване на човешкото достойнство, издевателствата над обикновения, простодушен, наивен, но чувствителен ординарец. Ретростилът на киноразказа, от своя страна, придава достоверност на гротесково-трагедийната история (гротесково „натоварени“ са фигурите от обществото – военните и техните близки) и ситуациите, а финалът е трагичен. Колоритът на епохата оживява и чрез динамичната фабула (празника, състезанието, службата, смъртта), чрез психологически изразителната пластичност на героя, който е в своеобразно противоборство със своите мъчители, чрез контрастното визуализиране на насилието над човека, превърнато в норма във взаимоотношенията и мълчаливото съпротивление на подчиненото същество (символичният акт на самоубийството), чрез музиката (в синхрон или като контрапункт на случващото се)… Смисловите акценти във филма се фиксират или в репликите, които често звучат със силата на сентенции (маркери на времето) – „настоящето не може да принадлежи на младите, бъдещето може“, „красотата е особено нещо като свободата или я има, или я няма“, „красотата по закон идва и по закон се предава“, „от туй да те мачкат по-хубаво няма“…., или чрез мълчанието – действие, или чрез събитийно наситения разказ, или чрез образната дисекция на подсъзнанието (сълзите в очите на ординареца, сцената със самоубийство…), или в акцентите на актьорския ансамбъл) откровената жестокост на поручика (Петър Деспотов – ужасяващо автентичен в тази роля), перверзната еротичност на Царицата (Цветана Манева виртуозно „отразена“ в цялата гама от чувства на своята героиня – пренебрегната, нещастна жена, заразена от покварата на безцелното, паразитно съществувание), мазохистичните изблици на майора (В. Камарашев – пълнокръвно „вграден“ в образа на своя герой)…
„Служебно положение ординарец“ е реалистичен, суров филм за потъпканата човечност, за моралната уродливост на един „раздробен“ свят – първичен и жесток, но филм изграден с любов към онеправданите, към обикновения човек. Обикновеният човек, който с поведението си, дори с цената на своята смърт отрича философията на унижението и насилието.