Автобиографията на легендарния режисьор Уди Алън „Само да вметна“ излиза на български с логото на издателство „Кръг“.
Отлагана почти 20 години, мемоарната книга – разголваща, забавна и тъжна, откровена, е съпроводена със скандали при излизането си на английски език през 2020-а. Hachette се отказа от нейното публикуване, но Skyhorse ѝ вдъхна живот. За кратко време изданието е преведено на френски, немски, испански, нидерландски, като е съпроводено с дълги полемики за личността на режисьора, за правото му да разкаже своята история. Преводът на български е дело на Василена Мирчева и Мартин Петров. Милена Вълнарова е автор на корицата, а киноведът Владимир Н. Трифонов е консултант на книгата.
В „Само да вметна“ Уди Алън представя подробности от личния и професионалния си живот. Той разказва за своите родители, за детството и ученически си години, за отношението си към книгите, театъра, киното, живописта, за грандиозния скандал в началото на 90-те с бившата си партньорка Миа Фароу, за осиновената си дъщеря… Тук са и детайлите, останали зад кулисите на филмите му, и етапите, през които минава бурния му живот – от първите професионални ангажименти, когато пише за комедийни телевизионни предавания и ранните бракове, през познанствата му с Даян Кийтън, Кейт Бланшет, Кейт Уинслет, Ема Стоун, Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн, Хавиер Бардем…, до потапянето му в дебрите на киноиндустрията и творчеството.
Според Уди Алън животът му е наполовина приключил. „На моите години – споделя той, играя с пари на казиното. Като не вярвам в някакво отвъдно, наистина не виждам каквото и да било практическо значение дали хората ще ме запомнят като филмов режисьор…, или пък въобще няма да ме запомнят. Единственото ми желание е прахът ми да бъде разпръснат близо до някоя аптека.“.
Откъс от “Само да вметна” от Уди Алън
“Никога не се задълбочавам в тия актьорски обсъждания на ролята.Ако актьорът приеме ролята, за мен той или тя чувства, че може да я изиграе. Разбира се, ако възникне питане, съм готов да отговоря. Ако съм оплескал нещо в сценария и съм задръстил актьора с ужасна реплика, нямам нищо против да я променя. Винаги уверявам актьорите, че няма да ги карам да изговарят нещо, което не искат. Могат да изговорят диалога ми със свои думи, както и няма нужда да носят дрехи или прически, които не им харесват. Не искам да се чувстват неудобно.”
Отлагана почти 20 години, мемоарната книга – разголваща, забавна и тъжна, откровена, е съпроводена със скандали при излизането си на английски език през 2020-а. Hachette се отказа от нейното публикуване, но Skyhorse ѝ вдъхна живот. За кратко време изданието е преведено на френски, немски, испански, нидерландски, като е съпроводено с дълги полемики за личността на режисьора, за правото му да разкаже своята история. Преводът на български е дело на Василена Мирчева и Мартин Петров. Милена Вълнарова е автор на корицата, а киноведът Владимир Н. Трифонов е консултант на книгата.
В „Само да вметна“ Уди Алън представя подробности от личния и професионалния си живот. Той разказва за своите родители, за детството и ученически си години, за отношението си към книгите, театъра, киното, живописта, за грандиозния скандал в началото на 90-те с бившата си партньорка Миа Фароу, за осиновената си дъщеря… Тук са и детайлите, останали зад кулисите на филмите му, и етапите, през които минава бурния му живот – от първите професионални ангажименти, когато пише за комедийни телевизионни предавания и ранните бракове, през познанствата му с Даян Кийтън, Кейт Бланшет, Кейт Уинслет, Ема Стоун, Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн, Хавиер Бардем…, до потапянето му в дебрите на киноиндустрията и творчеството.
Според Уди Алън животът му е наполовина приключил. „На моите години – споделя той, играя с пари на казиното. Като не вярвам в някакво отвъдно, наистина не виждам каквото и да било практическо значение дали хората ще ме запомнят като филмов режисьор…, или пък въобще няма да ме запомнят. Единственото ми желание е прахът ми да бъде разпръснат близо до някоя аптека.“.
Откъс от “Само да вметна” от Уди Алън
“Никога не се задълбочавам в тия актьорски обсъждания на ролята.Ако актьорът приеме ролята, за мен той или тя чувства, че може да я изиграе. Разбира се, ако възникне питане, съм готов да отговоря. Ако съм оплескал нещо в сценария и съм задръстил актьора с ужасна реплика, нямам нищо против да я променя. Винаги уверявам актьорите, че няма да ги карам да изговарят нещо, което не искат. Могат да изговорят диалога ми със свои думи, както и няма нужда да носят дрехи или прически, които не им харесват. Не искам да се чувстват неудобно.”