Празникът на филмовата общност в България (13.01.) се обвързва с публичната прожекция на филма „ Българан е галант“, чиято премиера според пресата от началото на ХХ век („Дневник“, „Утро“, „Пряпорец“) се е състояла на 13 януари 1915 г.  Някои изследователи посочват датата 12.01.  Александър Грозев (в книгата „Българското кино в България“, част I (1897-1956), издателство „Фабър“, 2011) обобщава: „Прощъпулникът на игралното ни кино е забулен с достатъчно неясното и взаимно изключващи се сведения, които и днес предизвикват припламвания на дискусии и остри полемики. Не се оспорва комай единствено фактът, че с комедията „Българан е галант“ се поставя началото.“ Спомените на Васил Гендов пресъздават сюжета: „Един млад бонвиван…среща млада дама на улицата и започва да я задиря. Като не може да се отърве от този нахален обожател, тя решава да мчу даде добър урок. Запознава се с него и го поканва да я придружи из пазаря, като го моли да ѝ заеме пари за покупките, тъй като е забравила парите си вкъщи. Нашият Българан сияе от радост. Ходи от магазин в магазин, заплаща покупките, които тя купува, дори такива, които не ѝ трябват, натоварва го с кутии и пакети, завежда го в едно от най-скъпите и луксозни на времето заведения „Градското казино“, поръчва най-скъпите закуски и напитки, които нашият Българан плаща, докато накрая го завежда пред една къща, където среща мъжа си, когото помолва да вземе файтон и да освободи „хамалина“. Когато файтонът дохожда, мъжът взима пакетите от закования като гръм Българан и му подава 50 стотинки за хамалията. Нашия Българан остава прикован с парите в ръка и гледа подир файтона.“ А „вестник „Дневник“(бр. 44471, 14 ян. 1915) с великодушно снизхождение отбелязва: „ Комедията и снимките са доста сполучливо направени и тази комедия представлява голяма новост за българското общество и частност за столичани. Интересно е всеки да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България, която като се стреми във всичко да подражава на западноевропейските гиганти, не иска да остане назад и в областта на кинематографията и почва да туря началото на един нов отрасъл на изкуството. „Модерен театър“ се надява че почитаемото столично общество ще отдаде заслужено внимание на тази първа българска кинокомедия, за да може той да създаде нещо по-ценно и успешно в това направление и да тури началото на тъй ценното на Запад бързоразвиващо се модерно изкуство.““