Култовият режисьор Дейвид Линч е име добре познато на феновете на киното. Неговите филми от големия и телевизионния екран провокират зрителите и професионалната критика, които или го приемат възторжено, или игнорират художествения му стил. „Кът за мечтите“ е книга, която се опитва да проникне отвъд визуалното изображение и смисловите акценти на продукциите, като навлиза в личния свят и творческата лаборатория на Линч. Едно от нейните предимства се крие в умелото съчетаване на журналистическия подход на Кристин Маккена, която е събрала значителен по обем и любопитен по съдържание материал от множеството направени интервюта и личната изповед на режисьора, който обогатява спомените на своите близки приятели, роднини, агенти, актьори, съмишленици. Прави впечатление тонът на изложението – изключително балансиран, сърдечен, познавателно-реалистичен, без капка високомерие, но и с прецизност в себеоценката, обстоятелствата, взаимоотношенията. Фактите отразяват дълъг отрязък от време, като оценъчната им характеристика придава по-голяма плътност и своеобразна художественост на „Кът за мечтите“. Биографичните подробности се вплитат в обемността на мемоара, който не само не доскучава, а и по-някакъв начин събужда въображението чрез образната си стихия. Нито за миг повествованието не загубва своя тонизиращ ритъм и читателят неусетно поглъща големия обем на предложения текст. Подробностите съграждат голямата картина от интимен и творчески живот, в който мечтата на един индивид се превръща в споделено съпреживяване.
„Кът за мечти“ е и история на филмите на Линч ( „Гумена глава“, „“Човекът слон“, „Диво сърце“, „Синьо кадифе“, „ Мълхоланд Драйв“, „Туин Пийкс“ и др.) и разказ за раждането на режисьора, и равносметка на един изключително креативен творец, и свидетелство за вътрешния свят на човека, който превръща своите фантазии в кинематографични предизвикателства, който открива и зачита таланта (на актьори, сценаристи, продуценти, музиканти, монтажисти, технически сътрудници…) и го превръща във вълнуващо изкуство.
Според Линч „съдбата играе огромна роля в живота ни“, а „някои неща са предопределени“, „но преживяванията в детството могат да те формират“. „Кът за мечти“ проследява именно съзряването на твореца с бодър нрав и слънчево поведение, привлечен от мрачната страна на живота, чието битие е белязано от книгата „ Духът на изкуството“на Робърт Хънрай. Нейното послание: „разрешете си да се изразявате свободно и пълноценно, колкото е възможно, вярвайте, че начинанието ви е достойно и сте в състояние да го завършите“ е еталонът, който режисьорът сякаш следва през целия си съзидателен път. Изобразителното изкуство и трансцеденталната медитация са двата стълба, от които се оттласква цялата интимна и професионална същност на Линч.
За самоизградилия се творец „правенето на филми опира просто до здрав разум“ и „след като решиш как искаш да изглежда, измисляш и как да го постигнеш“. Житейският жребий – срещите с подходящите хора, дават зелена светлина на режисьора да реализира на практика тази своя позиция и да намери предани следовници. Защото, както споделя Сиси Спейсик, „ Когато хората работят веднъж с Дейвид, искат да го правят отново и да се приближат още до пламъка, защото той се отдава изцяло на творческия процес. Понякога това е като да разораваш поле, а друг път се превръща в ракета, но винаги е вълнуващо и Дейвид взема хората със себе си при това пътуване“. Книгата „Кът за мечти“ е също такъв вид пътуване за любознателния читател.
„Кът за мечти“ е и история на филмите на Линч ( „Гумена глава“, „“Човекът слон“, „Диво сърце“, „Синьо кадифе“, „ Мълхоланд Драйв“, „Туин Пийкс“ и др.) и разказ за раждането на режисьора, и равносметка на един изключително креативен творец, и свидетелство за вътрешния свят на човека, който превръща своите фантазии в кинематографични предизвикателства, който открива и зачита таланта (на актьори, сценаристи, продуценти, музиканти, монтажисти, технически сътрудници…) и го превръща във вълнуващо изкуство.
Според Линч „съдбата играе огромна роля в живота ни“, а „някои неща са предопределени“, „но преживяванията в детството могат да те формират“. „Кът за мечти“ проследява именно съзряването на твореца с бодър нрав и слънчево поведение, привлечен от мрачната страна на живота, чието битие е белязано от книгата „ Духът на изкуството“на Робърт Хънрай. Нейното послание: „разрешете си да се изразявате свободно и пълноценно, колкото е възможно, вярвайте, че начинанието ви е достойно и сте в състояние да го завършите“ е еталонът, който режисьорът сякаш следва през целия си съзидателен път. Изобразителното изкуство и трансцеденталната медитация са двата стълба, от които се оттласква цялата интимна и професионална същност на Линч.
За самоизградилия се творец „правенето на филми опира просто до здрав разум“ и „след като решиш как искаш да изглежда, измисляш и как да го постигнеш“. Житейският жребий – срещите с подходящите хора, дават зелена светлина на режисьора да реализира на практика тази своя позиция и да намери предани следовници. Защото, както споделя Сиси Спейсик, „ Когато хората работят веднъж с Дейвид, искат да го правят отново и да се приближат още до пламъка, защото той се отдава изцяло на творческия процес. Понякога това е като да разораваш поле, а друг път се превръща в ракета, но винаги е вълнуващо и Дейвид взема хората със себе си при това пътуване“. Книгата „Кът за мечти“ е също такъв вид пътуване за любознателния читател.