Игнажден е голям традиционен празник, за който се вярва, че дава началото на Новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер – приготвят се постни храни, а на трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба се поставя свещ, а най-възрастният мъж обхожда дома с тамян и въглен и кади.
Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Според християните, от този ден започват родилните мъки на Богородица. В този период млади и нераждали жени не работят, за да забременеят по-лесно и без мъки да родят децата си.
В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните празници (периода от Игнажден до Богоявление) и преход между старата и новата година.
За Игнажден е типичен обредът “полазване” или “булезене” – домакините следят какъв човек ще прекрачи пръв прага на дома им. Ако той е добронамерен и заможен – годината ще ее имотна. Ако влезе в дома ви първо момиченце – ще се оплождат женски животни. Гостът се кани на трапезата и гощава обилно. Стопаните го черпят с домашно вино и ракия. Дават му и специален “Игнажденси кравай”, а за благословията си е обсипан с пшеница и супени плодове – символ на плодородието.
Така, ако поледвалата година е изобилна, стопаните канят за следващия Игнажден същия гост.
От този ден започват събирането на коледарски групи и разучаването на коледните песни.
На трапезата, на празника, трябва да присъстват боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
В Православната църква 20 декември и е голям църковен неподвижен празник, на който се отслужва празнична литургия. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов и детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога.
Имен ден празнуват Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена.