Рождество Христово!
Според Евангелието Божият син се ражда в град Витлеем в нощта след Бъдни вечер. В момента на неговото раждане пламва в небето необикновена звезда (Витлеемската звезда), а ангел възвестява, че Спасителят е дошъл в земния свят.
Първи, поклонили се на Христос, са витлеемските пастири. Христовото раждане е почетено и от още трима източни царе, доведе и на мястото от ярко изгрялата звезда.
25 декември Коледа е празник, своеобразно продължение на Бъдни вечер. Наименованието “Коледа” идва от римските празници Календи, посветени на злмното слънцестоене.
Интересен факт е, че до IV век Православната църква не е имала празник, посветен на раждането ма Божия сим. Празнувало се е Възкресение Христово, възвръщането му в небето и неговото кръщене.
В дните между 17 и 23 декември, поклонници на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните оказвали чест на Слънцето и победата му над тъмнината. При славяните, календарните обреди са свързани със започване на годината и слънчвевия кръговрат през декември. И така, колкото по-широко разпространена ставала християнската религия, толкова повече раждането на слънчевия Бог било свързвано съ символичното “слънце на правдата” – име-определение дадено му на Христос.
Постепенно Богът на слънцето се определял със слънцето на правдата – Христос, а рожденият ден на езическия бог се превръща в неговото рождество.
На този ден всички ходят на църква, а постите свършват. Обядът е блажен и много могат. Част пт задължителноте ястия е баница с много плънки – зеле, праз, гъби, тиква, месо и др. Основните ястия са приготвени от свинско месо – пача, печен дроб, пъстърва със зеле, свинско с праз. Печената кокошка също е част от традиционните за празника храни.
През XX век е прибавен още един елемент към коледната обредност – елхата. Сияещата елха символично отразява идването на Христос на Земяната. С появата си ток донася частица от светостта на небесния мир – красивото и отрупани с плодове Райско дърво. Идва, за да освети хората и тяхното царство. Украсата трябва да е светеща, сияеща от фигурки на ангелчета, топки, играчки, герлянди, лампички и свещички – отразяващи Христовата същност на знанисто, истината, чистотата и светлината.
Традиционен народен обичай е коледуването. То се изпълнява от участници в предженитбена възраст, облечени празнично с накичени китки калпаци, а в ръцете носят “шарени тояги”. Подготовката за празника започва от Игнажден с разучаването на лошедмкте песни, създаването на коледарските групи и определяне на водач – женен и по-възрастен от останалите.
Коледуването се изпълнява в строго определено време – от полунощ до излезе слънце на Коледа. В народните вярвания това е времето, в което се появяват всякакви свръхестествени същества – вампири, таласъми, каралонджоли, а коледарите имат силата да ги прогонят със своите песни.
Имен ден празнуват Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христоско, Христи, Христин, Христина, Христофор