Православната църква определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Лициний ( IV в.). В българските  вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред  българите празникът е известен като Младенци.
Днес имен ден празнуват: Младен, Младенка, Дешко, Дешка, Денка, Дечо и др. производни от основното име.
Народните обичаи  и обреди на 9 март са свързани с борбата срещу шарката. В тях е вложена и идеята за здраве на децата и животните. На този ден не се работи, а рано сутринта се разплисква прясна вода вкъщи, на двора, в кошарите…Месят се обредни хлябове, така наречените – младенци, боговица, квасник, колачета…Младенците са кукли, намазани с мед, които се дават на децата. Те се занасят и на кръстниците, родителите. Квасеникът е голям кръгъл хляб, който се раздава на децата и овцете. Празничната трапеза включва червени, пълнени с боб чушки, сарми с ориз и булгур. Акцентира се на числото 40 –  правят се по 40 младенци, сърми, пълнят се 40 чушки, сипват се 40 чаши вино, изяждат се 40 залци, изпиват се 40 глъдки вода…Сее се босилек. А окаченото на 1 март червено платно пред къщата се сваля и прибира, като от него през годината се режат парчета , които се зашиват на дрехите на децата.