Лазаровден е един от големите християнски празници преди Великден. Наричан е още Лазарова събота, Лазарица, Лазар и се пада винаги една седмица пред Велика събота, предхождаща Великден.
 
В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим.
 
Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
 
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
 
В миналото момите излизали нагиздени със сватбени премени и венци. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката – домашните животни.
 
Момичетата лазарки се наричат още подевки. Те са на по 13 – 14 години. Известно време преди празника започват да изучават лазарски песни и игри, избира се водачка на групата. На Лазаровден, накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят всички домове в селото. Обикновено обикалянето става от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница – следващия празник, който винаги се пада в неделя.  Когато влязат в дома, те пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Лазарките винаги се чакат с радост. Счита се, че къща, в която са влизали лазарки, е честита през цялата година. Стопаните им подаряват бели яйца – символ на новия живот и на радост.
 
В някои части на България има повече роли в лазаруването – лазарова булка и боенек. Боенекът е артистична девойка, облечена в мъжки дрехи, носеща в ръка тояга или брадва. Лазаровата булка задължително е по-малко момиченце, което има живи баща и майка.
 
Боенек се нарича и ритуалният танц на лазарките – това е буйно, несключено хоро, чиято основна идея е женитбата. Лазарките подскачат високо – да растат буйни и високи посевите, да се плодят домашните животни.
 
На Лазаровден се извършва и обредно обхождане на ниви, ливади, градини – също с идеята за здраве и плодородие. На този ден се извършва и почистване на ливади и градини от камъни, съчки, исъхнала шума и т.н.
 
Друг вълнуващ и интересен ритуал е пускането на венците по реката.  Пускането на венец от девойка в реката символизира желанието й да се задоми. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от този, който им е на сърцето.
 
Пускането на венци било и състезание, както и гадание, тъй като излезлият най-напред по течението венец показвал, че тази мома първа ще се задоми.
 
В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата.
 
На Лазаровден още се берат върбови конки, които се използват за закичване и правене на венци на следващия ден – Цветница.
 
Имен ден празнуват Лазар, Лазарица, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.