Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Учил в знаменитата Магнаурска школа в Цариград, заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
 
Завършил образованието си с прозвището Философ. Той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. Възлагали му различни мисии от обществен характер. Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий.
 
“За една нощ той създаде буквите. Разпространи словото по цялата земя и доказа в Рим, че освен на латински, гръцки и еврейски, народите могат да четат и пишат и на славянобългарски език”. Така Климент Охридски възпява делото на Константин-Кирил Философ в “Пространно житие на Константин-Кирил”. Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.
 
Създадена е славянската азбука и са преведени свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
 
На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.
 
В Рим Константин Философ заболял; приел монашество с името Кирил и след 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски“.
 
Братята Кирил и Методий са обявени за светци още през Средните векове и от Православната, и от Католическата църква, а на 31 декември 1980 г. Йоан Павел II ги обявява за покровители на Европа наред със св.Бенедикт.